Загуби по напоителния канал има, но не могат да се измерят
„Има загуби на вода по канала, но няма техническа възможност за тяхното измерване“, този отговор пристигна в редакцията на shumenonline.bg от Централно управление Напоителни системи ЕАД след наше запитване. От там категорично зявиха, че разликата между подадените водни маси от язовир „Тича“ и продадената вода на земеделските производители не е в резултат на загуби и цялото изпуснато количество е отишло за напояване.
Припомняме, че в предишни наши запитвания ни бяха предоставени следните цифри на подадените водни маси от язовир „Тича“ по поливния канал и съответно продадената вода на земедлските производители :
година подадена продадена
2015 30 504 600 м3 792 917 м3
2016 25 240 500 м3 729 634 м3
2017 20 491 200 м3 374 280 м3
2018 18 837 000 м3 325 042 м3
2019 15 936 441 м3 593 657 м3
На въпроса ни „къде е отишла разликата от останалата вода?“, получихме следното обяснение:
Напоителна система „Виница”е проектирана и изградена в периода 1965-1992 г. при друг начин на коопериране и ползване на земеделските земи. За нормално функциониране на системата е необходимо по откритата канална мрежа да се поддържа постоянен воден поток, който да обезпечи необходимите водни нива в различните участъци от системата, гарантиращи осъществяването на поливния процес. Тъй като системата от открити канали е отворен тип, то постоянно протичащите в нея технологични оборотни водни количества, които не се ползват от водоползвателите и не са технологични загуби, се връщат в екосистемите като постъпват в реките Драгоевска, Суха река и Теке дере – притоци на река Камчия.
Изпусканите водни количества от водоема са в рамките на разрешените лимити в месечните графици на МОСВ, които са задължителни и „Напоителни системи” ЕАД ги изпълнява стриктно. Разликата между заявеното и изпуснатото количество вода не е използвана неправомерно, уверяват още от дружеството.
„Това е количеството вода. Всички големи напоителни канали са проектирани за много по-голямо количество вода, тъй като през годините, когато са проектирани, са поливани по-големи земеделски площи. Не можем да пуснем примерно точно заявеното количество от 1000 куб. м. вода, защото няма да стигне доникъде. Това са 40 км. канали, които не са в добро състояние“, поясниха пред наш репортер от Напоителни системи София.
Възстановяването на инфраструктурата за напояване в страната ще се осъществи със средства от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (ПРСР), чрез прилагането на подмярка „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“. С близо 100 млн. лв. напоителните съоръжения да бъдат реконструирани и модернизирани в съответствие с идентифицираните нужди.
„Целта ни е с новата мярка да намалим водозахващането, за да се използва по-малко вода и съответно да имаме потенциална икономия на изпуснатата вода за напояване“, допълниха от управлението на Напоителни системи.
По първата процедура „Проектни предложения от „Напоителни системи“ ЕАД“ ще бъдат подпомогнати само проекти, подадени от дружеството. Общият размер на финансовата помощ по тази процедурата е 45 419 274 евро. Максималният размер за едно проектно предложение е 6 млн. евро.
Общият размер на финансовата помощ по втората процедура „Проектни предложения от сдружения за напояване и други юридически лица за възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване“ е 5 046 586 евро. Допустими кандидати по нея са юридически лица, учредени и регистрирани по реда на Закона за сдружения за напояване (ЗСН) и вписани в регистъра на Сдруженията за напояване и юридически лица, както и учредени и регистрирани по реда на Търговския закон (ТЗ) или Закона за кооперациите (ЗК).
Максималният размер на допустимите разходи за целия период на прилагане на ПРСР 2014 – 2020 г. за кандидат е 1,5 млн. евро.
Крайният срок за подаване на проектни предложения е 3 юли 2020 г.
shumenonline.bg
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
