Девташлари край село Златна нива

Доказателство за съществуването на населено място на територията на Златна нива са намерените надгробни паметници от старобългарското гробище от 9 и 10 век в местността „Машатлък”.

Намерени са останките от каменен калдъръм, вероятно търговски път от римско време и няколко ранно средновековни български архитектурни детайла, от които най-забележителен е мраморния капител с растителни орнаменти, намиращ се днес в резервата Плиска. В землището на селото са запазени мегалитни паметници – „девташлар”. Първоначално селото се е намирало в местността „Юртлук” на 1.5 км източно от днешното и северно от шосето за Плиска.

На изток то е стигало до Върбянската река.Носело е името Салман. На север са били християнските гробища, останки от които се открити при селскостопанска работа през 60-те години на 20 в.. На юг са се намирали мюсюлманските гробища. И до днес местността носи името „Салман мезара”. В миналото населението е било християнско, но по късно чрез асимилаторската политика водена от османската империя, преобладава мюсюлманското население. През 1773-1774 г. селото е било опожарено. Една част от жителите се заселват в местността „Текер”, което означава „единствено място, неповторимо място” където се образува новото село наречено Текер. То бързо се развило и разрастанало.На юг от землището му се намирало малко езеро.В периода между 1870-1880 г. каптирали водата, отвели я и направили и до днес съществуващата голяма каменна чешма с 12 корита.

През 1828-1830 г. при обсадата на шуменската крепост селото отново е опожарено. Жителите му избягали в Балкана, където след тежка епидемии и мизерия повечето хора измират. След уталожването на положението останалите живи се завръщат и започват да строят жилища на около 500 метра по на югоизток, където се намира сега. След Кримската война в селото се заселват татари. Строят в покрайнините къщи,които образуват дъга, която го обгражда. Къщите им били ниски, с две-три стаи, в които се влиза една в друга.

Построяват си и джамия. Идвайки тук татарите заварват няколко турски къщи, които с течение на времето се увеличават. Турците са били с добро финансово състояние. Повечето от тях са имали доста глави добитък, който е бил източник на добрите им доходи.В близост до чешмата строят още една джамия – турска.

След Освобождението тук се заселват и първите българи, купуват много декари земя и се занимават с отглеждането на животни. До 1950 следва интензивно заселване с българско население от всички крайща на страната. Името Златна нива селото получава през 1934 г. при управлението на Кимон Георгиев.

Източник: shumenski-krai.com