Днес свеждаме глава за почит пред Апостола на българската свобода – Васил Левски. Преди 147 години, на 19 февруари, 1873 г., човекът, отдал целия си живот на каузата за освобождаването на Българиям е обесен край София, за да остане завинаги символ, морален компас и пример за всички нас.
За него патриархът на българската литература Иван Вазов ще каже:
„Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно…“
Героичният образ, живот и дело на Васил Левски продължават да вълнуват и да са неизменно вдъхновение за патриотизъм, всеотдайност и жертвоготовност пред Отечеството.
По повод 147 години от гибелта на Васил Левски днес 0т 11.00 ч. пред паметника на Апостола на свободата в Шумен ще се проведе възпоменателна церемония и общоградски ритуал по поднасяне на венци и цветя.
Слово за Левски ще произнесе Димо Георгиев, директор на ПЕГ „Никола Вапцаров“. В церемонията ще се включат ученици от Езиковата гимназия, които ще изнесат рецитал, посветен на Апостола.
Да се преклонят пред паметта на Васил Левски във възпоменанието ще участват кметът на Шумен Любомир Христов, заместник-кметове, представители на общинската и областната администрация, общински съветници, политически, просветни, обществени организации и граждани.
Церемония е организирана от Община Шумен и Командването на шуменския военен гарнизон
Васил Левски е роден на 6(18) юли 1837 г. в Карлово. В църковните регистри е записан под името Васил Иванов Кунчев, но историята ще го запомни с още дузина имена – Дяконът, Игнатий, Джингиби, Апостолът на свободата или просто Левски.
Васил Левски се налага в съзнанието на българския народ като най-важната и свята фигура в пантеона на българските герои. Далновиден и талантлив организатор, той обобщава опита на революционното движение до този момент и пръв достига до съзнанието за необходимостта от предварителна подготовка чрез създаването на революционни комитети и пренасяне на центъра на организирането на националната революция в българските земи.
Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята свобода, защото „който ни освободи, той ще ни зароби“. Проповядва идеята за „свята и чиста република“, за общество и държава, в която всички „да бъдат напълно свободни там, гдето живее българинът – в България, Тракия, Македония“.
Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК). Един от най-дейните българи в борбата за освобождение на България от турско робство. Неговите политически и държавнически виждания следват духа на най-доброто от европейските демократични принципи.
На 24 декември, преоблечен като турчин, Левски пристига в Ловеч, където отсяда в домовете на Никола Сирков и Величка Хашнова. След като взема архива, който зашива в самара на коня, на 26 декември, придружаван от Никола Цвятков, потегля към Велико Търново. По пътя извън Ловеч злощастно са срещнати от турски конен патрул. Старшият – помакът Али чауш, не остава задоволен от отговора на Левски, че е ловчанец, тръгнал към лозето си, за да види колко коли тор трябва да се изсипят, но предпочита да не рискува в схватка и ги оставя да продължат пътя. Организирана е хайка за залавянето на подозрителните лица.
На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турските заптиета в Къкринското ханче край Ловеч. Общо 15 заптиета, начело със старшия им – Юсеин Бошнак чауш, обграждат рано сутринта ханчето, което е държано под наем от Христо Цонев – Латинеца. Николчо разпознава гласа на заптието, което ги е срещнало през деня. Въпреки че има тескере на името на ловчанеца Малък Добри Койнов, Левски преценява, че само ще навреди на невинен човек и се опитва да излезе незабелязано. При бягството вероятно се закача на вратницата и заптиетата успяват да го повалят на земята. Левски стреля с револвера си и наранява в ръката Юсеин Бошнак чауш, но сам е улучен от куршум, който го засяга зад лявото му ухо, което е и наполовина отсечено от удар с нож при борбата. Притеклите се на помощ заптиета успяват да го уловят и вържат.
До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.
Васил Левски дава обяснение за залавянето в Къкринското ханче пред Софийската извънредна следствена комисия на 9 януари 1873 г.
В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията, които потвърждават неговата роля в нея.
Смъртната присъда е издадена на 14 януари, потвърдена е седмица след това – на 21 януари 1873 г. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени – Димитър Общи и Васил Левски.
На 18 февруари 1873 г. е изпълнена смъртната присъда на Апостола на свободата. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
shumenonline.bg
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
