Златко постъпва в болницата в Шумен на 12-ти април и благодарение на лекарите от Реанимация е установено неговото заболяване – „Синдром на Мошковиц“ (или тромботична тромбопенична пурпура). Два дни след това постъпва в „Св. Марина“ във Варна с температура и тежко общо състояние, тъй като там разполагат с апарат, чрез който се извършва т.нар. плазмафереза, което е единственото открито лечение до момента.

Това е рядко автоимунно заболяване, при което организмът произвежда антитела, които атакуват всички органи и системи. Единственото лечение е с плазмафераза в комбинация с инфузия на прясно замразена плазма (преливане на плазма от кръвни банки). За целта обаче е необходимо голямо количество кръв. За всяко вливане на плазма са нужни средно 10 дарители на кръв. Необходими са много кръводарители, защото лекарите не могат да кажат докога ще се наложи това преливане, колко време ще продължи и колко ще струва. До този момент семейството на Златко е изчерпало всички финансови средства, с които разполага. Разходите за дневния престой на Златко в клиниката, заедно с консуматива за преливане, са непосилни за близките му. От 14-ти април до днес състоянието му е все още критично.

ВСЕКИ, КОЙТО ЖЕЛАЕ МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ ПО ОТКРИТАТА ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА КЪМ БАНКА ОББ:
BG39UBBS80021094321740 ЗЛАТКО СТОЯНОВ ДИНКОВ
Основание: Дарение за Златко

Даряването на кръв може да се осъществи във всеки град. След като дарите ще ви дадат бележка за дарение,която трябва да изпратите на нуждаещия се.

Данни на нуждаещия се :
ЗЛАТКО СТОЯНОВ ДИНКОВ
Болница: УМБАЛ „Света Марина“ град Варна
Отделение: Реанимация

Адрес за изпращане на бележките:
До Еконт- Спартак, ул. „Неофит Рилски“ № 22,
гр. Варна
за Мариана Колева, тел: 0898616533

Повече за заболяването:
Този синдром е много рядка форма на коагулопатия. Причислява се към групата на автоимунните заболявания. Нарича се още тромботична тромбопенична пурпорна или тромботична микроангиопатия. Наблюдава се поравно между мъжете и жените и се среща предимно в млада възраст. Причините за болестта са автоимунни-следствие автоимунната реакция на организма, собствените му антитела се насочват не към някакви патогенни микроби-вируси и бактерии, а към неговите нормални клетки и то предимно към тромбоцитите-кръвните плочици, които са отговорни за кръвосъсирването, еритроцитите-червените кръвни клетки и също към клетките изграждащи стените на капилярите. Впоследствие се наблюдават изменения под формата на фибринови налепи и там се образуват така наречените фибриноидни тромби. Промените могат да бъдат дисеминирани – тоест разпръснати навсякъде из тялото, но най-често са засегнати мозъкът и бъбреците. Проявите на болестта са многообразни и зависят от локализацията и от степента на увреждане в кръвоносните съдове.При някои се наблюдава повишена температура, тежко общо състояние, повръщане, болки в корема, главоболие, световъртеж, нарушения в съзнанието и гърчове. Може да протече под форма на глумерулонефрит, остра корова нефроза или чист нефротичен синдром, когато са засегнати бъбреците. Може да се отслабне на тегло значетелно, може да има смущение в зрението и съзнанието. Най-характерни са повтарящите се кръвотечения от тробмопеничен тип. Появяват се едни точкови кръвоизливи на различни места по кожата на тялото и кръвотечение на лигавиците, но може да има и по-сериозни кръвоизливи и във вътрешните органи. Почти винаги е налице една прогресираща анемия, която при някои болни може да е твърде изявена-хемоглобинът пада до 10%. Болните са със блед цвят на лицето и се напипват уголемени черен дроб и далак – органи, имащи кръвотворна и кръвообразуваща функция. Лабораторните изследвания показват анемия от хемолитичен тип с понижена резистентност и изменения в еритроцитите, левкоцитоза нерядко и силно намален брой на тромбоцитите.

shumenonline.bg