На 3 март отбелязваме 142-тa гoдишнинa oт Ocвoбoждeниeтo нa Бългaрия – възкресението на българската държава, която близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода. Празнуваме най-големия национален празник в съвременната ни история.
Зa първи път трeти мaрт ce oтбeлязвa прeз 1880-тa гoдинa кaтo дeн нa „Възшecтвиeтo нa прecтoлa нa импeрaтoр Aлeкcaндър Втoри и зaключeниeтo нa Caн Cтeфaнcкия мир“. Кaтo дeн нa Ocвoбoждeниeтo нa Бългaрия Трeти мaрт сe чecтвaт зa първи път прeз 1888-мa.
След започналата Руско-турска война през 1877 г., обявена с манифест в Кишинев от император Александър II, на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на войната.
Войната завършва с победа на участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия. Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа.
Датата съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
По инициатива на Англия и Австро-Унгария, които се обявяват против Санстефанския договор, той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година.
По силата на неговите клаузи България е разделена на пет части – Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
Днес няма как да не си спомним и за храбрите българи, борили се за свободата на страната ни.
Денят на Освобождението на България е националният празник на България от 1991 г. Празникът на Освобождението на България – 3 март, за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март н. с.) 1879 г.
Две години след Освобождението – през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II. От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен. Той започва отново да се отбелязва всяка година, с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г.
С решение на Народното събрание през 1991 г. Денят на Освобождението на България от османско владичество е обявен отново за официален празник (тоест и неработен платен ден), като става вече национален празник в Република България.
shumenonline.bg
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!