Това е Цветан Николов Николов. На 59 години е. Живее в шуменското село Градище. Всъщност е трудно да се каже, че живее, защото той самия казва „Това живот ли е?!“.

Цецо страда от психично заболяване, но и той самия не знае, каква точно е поставената му диагноза. Живял е заедно с брат си и съпругата му, която нарича „булята“, но след смъртта на брат му – остава сам.

„Булята“ продава къщата, а Цецо – да се спасява. (Тук възникват и въпроси около това, как е продаден имота и дали Цветан не е имал някаква идеална част по нотариален акт, но той отново няма отговор на този въпрос.)

Новият собственик изгражда инсталация за извличане на етерични масла и оставя малката порутена постройка в края на имота, където Цецо да посрещне сетния си ден.

По думите на Цветан, „булята“ му дала да подпише документ и му взела личната карта, трябвало да му взема пенсията и да му купува хвана с нея.

Да, ама не. Повече от две години „булята“ не е стъпвала в Градище,  а Цветан – ни пенсия, ни храна, ни дом, ни лична карта, ни живот.

Добре, че съседите му се оказали хора с големи сърца.

Всеки му намира по някаква работа и му се отплаща с някой лев или купони за хляб. Дават му дрехи и обувки.

През зимата на 2018-та година, никой не бил виждал Цветан повече от 10 дни. Един от комшиите отишъл да го търси и го намерил – вцепенен от студ със замръзнали и заледени крака, блед и треперещ като куче. За щастие, успели да го посъвземат със силна и топла храна. Облекли го с дебели дрехи и му дали одяла.

Както и през изминалата зима, така и за предстоящата, хората се притесняват, че може да му е последната и за това ни потърсиха.

„Или ще умре от студ или ще се запали. Къщата е с гредоред, който е увиснал на половината на стаята. Няма прозорци и врати, насъбрал е много дюшеци и одяла. Запали ли огън да се стопли – ще изгори жив.“

Помощ е била потърсена и от кмета на Градище, но той обяснил, че няма какво да направи, тъй като Цветан няма адресна регистрация там, няма и лична карта.

„Не е лош човек. Въпреки немотията и мизерията, в която живее никога не е пипал нещо чуждо. Само се надяваме, че ще се намери някой да му помогне, за да се сдобие отново с лична карта и ако може поне зимата да бъде настаняван в дом, защото условията в къщата са нечовешки“, коментират съседите му.

Нашият екип се опитва да осъществи връзка с кмета и кварталния на Градище, но към този момент – безуспешно.

Всеки, който желае да помогне с каквото и да е на Цецо, може да се свърже с нас на официалната ни страница във Фейсбук.

Източник: strelabg.com