Неговата нощна лампа е луната. Неговата топлина идва от слънцето. Той е карикатурата на Демокрацията. Метафората на бича. Картината, в която десните са отрочета на левите, левите са върли и безпощадни капиталисти по оста „комсомолец-свинар-милионер“. Той сънува. И дори в сънищата пак е сам, и беден. Може да го снима всеки. Той не лъже дори в мълчанието си. Той е всичко това, което осмисля вярата на всеки, на всяка религия. Но неговото битие се чете между редовете. Той спи на пейката. Няма чекмеджета. Не е скандално. Това не е пробойна в „националната сигурност“. Въпреки, че е. Това е въпрос от първостепенно значение за националната сигурност. Защото народът загива. Сънят на уморения бедняк.