Недка Йорданова от Велики Преслав, е посветила 40 години от своя живот на местното здравеопазване. Тя е фелдшер и основател на Спешната помощ в малкия град, заедно с покойният вече неин колега Владко Бейков. Съвсем скоро Недка Йорданова навърши 80 г. и за днешния празник на здравните работници – 7 април, пожела да разкаже вълнуващи моменти от медицинската практика през миналия век. Фелдшерката помни имена на пациенти, годишнини, десетки истории и дори номерата на шестте линейки, обслужвали Бързата и неотложна медицинска помощ преди повече от 50 г.

Недка Йорданова

 „Беше 1 март 1966 г. когато в кабинета на главния лекар ме посрещна д-р Петко Диков с думите, че търсят още един фелдшер, за да заработи звено на Бързата и неотложна медицинска помощ в града. Започнахме работа на 12-часов график с фелдшер Бейков и година по-късно към нас се присъединиха колегите Геров и Кинчев.  Тогава минахме на 24-часов график, а когато откриха новата болница (настоящата МБАЛ) в края на 1969 г., съставът ни се удвои. Станахме 8 колеги, имахме 6 линейки, шестима шофьори и приемахме всички повиквания на тел. 150. И през онези години  всяка пролет ни спохождаха грипни епидемии. Тогава дежурствата ставаха много тежки, особено нощните. Приемахме обаждания по радиотелефон. Имаше случаи, когато не сме слизали от линейката цяла нощ и адресите, на които сме ходили стигаха до 30 в града, селата от района и в Герлово. Аз бях единствената жена в екипа на Бързата помощ. По-късно продължих работа към училищното здравеопазване. В ОУ „Кирил и Методий“  във Велики Преслав учеха 750 деца и освен профилактичната ми работа с тях създадох Санитарен пост. С този Санпост години наред участвахме в окръжни състезания и печелихме първи места. За моя голяма радост някои от тогавашните ученици днес са в редиците на здравните работници“, разказва Недка Йорданова.

Архивна снимка от 1986 г. от тържество, организирано за медици, работили повече от две десетилетия в преславската болница.Сред тях има лекари, които продължават да работят.

„През 1995 г. се пенсионирах, но не спрях да работя. Продължих в селското здравеопазване в Троица, Хан Крум, Имренчево, Мостич и във върбишките села Сушина и Ловец. Един от незабравимите ми спомени ме връща в с. Ловец, където на моя рожден ден, през месец февруари, трябваше да спасявам два живот – на майка и бебе, което дойде на бял свят. В онзи ден родилна зала ни беше „Волга“-та с номер 1767, който никога няма да забравя. Получих много благодарности от семейството и 25 години по-късно, при една среща, отново ми благодариха. Имах и друг разтърсващ случай, когато ни транспортираха заедно с болния със самолет до София.

Затова сега искам да кажа на всички медици да не се плашат. И ние сме минали през много напрегнати моменти. Нека бъдат здрави в това тежко време, нека стигнат моите 80 години и да ги задминат! Честит празник, колега“, пожелава Недка Йорданова от Велики Преслав.

Росица Стайкова, Велики Преслав

shumenonline.bg

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!