Разполага ли Велики Преслав с алтернативни водоизточници и каква е цената на тяхното възстановяване ще стане ясно след като се произнесат експертите, започнали да търсят водни резерви. В очакване на тяхното становище ние потърсихме местни жители, които знаят къде са били старите кладенци и са строили съоръжения за водоснабдяването на града. Дали сега може да бликне вода от там питаме доайенът сред местните водни експерти Димитър Станчев. Той е управлявал водния сектор на Преслав 32 години, знае историята на всички кладенци и помни най-подробно как са строили каптажи, водопроводи и помпени станции.
„Три са водоизточниците, които захранваха Преслав преди да съществува язовир „Тича”. Днес, обаче, само един от тях е възможно да бъде възстановен. Водата е там, водопроводът, по който идваше до града може да се ремонтира, водоемът също стои, макар и стар, но може да се възстанови”, обяснява бившият директор на преславското В и К. Димитър Станчев е на 88 години и помни водното оскъдие преди построяването на язовир „Тича”. Знае, че в началото на миналия век градът е бил разделен на две зони. Ниската се е захранвала от кладенец „Кюнта”, а високата – от „Кастана”. „За „Кастана” знам, че е правен около 1930 г., а по дерето над него, по пътя за „Дервиша”, е направен вторият кладенец. До 1960 г. градът получаваше вода от тях. Аз започнах работа във В и К през 1959 г. и по онова време дебитът на „Кюнта” беше 7 л/секунда, докато водата от „Кастана” беше около 3 л/сек. Тъй като Преслав се разрастваше и трябваше все повече вода, се търсеха нови кладенци. Сондажи се направиха по поречито на р. Врана. Там имаше 10 действащи кладенеца. Един от тях беше за Преслав, останалите бяха за Шумен. Към 1960 г. нашият град започна да получава вода и от този кладенец чрез Помпена станция – Кочово“, разказва Димитър Станчев. Когато построяват първия висок блок, до основнот училище в града, се оказва, че най-горните етажи нямат нужното налягане. Тогава водомайсторите събират водите от „Кюнта” и „Кастана” във водоема, който се намира до административната сграда на местното В и К. Така е било до 1985 г. Когато целият Преслав се захранва обилно с вода от яз. „Тича” старите водоизточници стават излишни и водата от кладенците се изпуска в реките. Днес от съоръженията и помпените станции са останали само руини.
„Водата, обаче е там. Кладенецът край Кочово е строен за Преслав. Неговият дебит беше 40 л/сек., а градът ползваше тогава само 8 л/сек. Водопроводът е 4-километров и води към 750-кубиков резервоар, който се намира на хълма под МФОС (Микрофилтрационна озонаторната станция). Бях чул, че всичко е разбито, че са окрадени тръби и арматура, но разстоянието е само 4 км от кладенеца до стария резервоар и може да се възстанови, ако се намерят пари и то много пари”, казва Димитър Станчев.
Петър Кръстев от Велики Преслав обяснява, че има смисъл да се проучат два от някогашните кладенци, ползвани в по-близки години. „И двата са запазени, намират се край главния път за Шумен. Единият е на Винпрома. Ако се направят сондажи и дебитът си струва, може да се разработят, но трябва да се провери и качеството на водата. Иначе кладенците са близко до града и по-лесно ще се обслужват, било за направа на път, тръби, електричество, охрана”, съветва Петър Кръстев. Той беше поканен от кмета на Шумен Любомир Христов при обсъждане на алтернативните водоизточници за областния град.
След запитване до МОСВ от там изпратиха следния отговор: „За водоснабдяването на град Велики Преслав до средата на 80-те години на миналия век са ползвани 3 броя шахтови кладенци. ШК „Баба Тонка“ и ШК „Султа“, изградени в землището на село Кочово през 1975 г. и респективно през 1960 г. и ШК – 2 „Кочово“, водите от който постъпват в помпена станция „Велики Преслав“, изграден през 1975 г. регистриран в регистъра на водовземните съоръжения за стопанска дейност на територията на БДЧР по Закона за водите.
ШК „Султа“ и ШК „Баба Тонка“ нямат издадени разрешителни, не са оборудвани и не се ползват. ШК – 2 „Кочово“ няма издадено разрешително, оборудван, използван воден обем 23 160 куб. м. вода годишно за водоснабдяване на село Кочово.
Към настоящия момент само ШК Кочово се ползва за водоснабдяване на село Кочово. Включен е в план графика за привеждане в разрешителен режим. Операторът е предупреден, че следва да бъдат предприети незабавни мерки за провеждане на процедура по издаване на разрешително за водовземане.
Каптиран извор „Кюнта“ с помпена станция и черпателен водоем. Статус на ВС – необорудван и не се използва. Каптиран извор „Кастана“ с напорен водоем 200 куб. м., оборудван. Водовземните съоръжения не са регистрирани в регистъра на водовземните съоръжения за стопанска дейност на територията на БДЧР по Закона за водите и нямат издадени разрешителни за водовземане.
За водоснабдяване на други населени места в община Велики Преслав от язовир „Тича“ е изграден водопровод само до напорен водоем на село Миланово. Селото се водоснабдява от каптиран извор „Маркиша“ и при нобходимост от допълнителни водни количества – от язовира, което към настоящия момент не се е налагало. Каптиран извор „Маркиша“ е оборудван за експлоатация, регистриран в регистъра на водовземните съоръжения за стопанска дейност на територията на БДЧР по Закона за водите, но се ползва от оператора без разрешително. Водовземното съоръжение е включено в план графика на дружеството за привеждане на водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване на населението в съответствие с изискванията на Закона за водите и подзаконовите нормативни актове.
На територията на град Велики Преслав от БДЧР са издадени 6 бр. разрешителни за осигуряване на нуждите на промишелни и други предприятия, като ползваното количество представлява 17-20% спрямо разрешеното“.
Росица Стайкова, Велики Преслав
shumenonline.bg
1668 – Петър Кръстев
2117 – В и К – клон Велики Преслав
2121 – Водоемът, в който са включени водите от „Кастана” и „Кюнта”.
7799 – В подножието на озонаторната станция се намира старият резервоар за 750 кубика вода.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!