Освен социалните изменения извънредното положение има и своите икономически последствия. Ще има ли загуби за страната ни и какви ще са те можем само да предполагаме.
България е малка страна с отворена икономика, което означава, че ние изцяло зависим от нашите търговски партньори. Европейският съюз е нашият най-голям партньор. Над 2/3 от нашите икономически взаимоотношения минават през Европейския съюз, като двата най-големи партньора са Германия и Италия. Това коментира финансистът Пламен Данаилов в студиото на Телевизия 7/8 във вечерното предаване на Слави Трифонов.
По думите му преодоляването на кризата с коронавируса със сигурност ще доведе до сериозни икономически последици, като обемът им ще зависи от продължителността на създалата се ситуация.
„Първоначално се смяташе, че ефектът ще бъде V-образен т. е ще има спад и последващо бързо възстановяване. За съжаление преодоляването на проблемите със заболеваемостта продължава вече няколко месеца т. е. очаква се в най-добрия случай икономическият ефект да е U-образен, което ще рече спад, известен застой и едва след това възстановяване. Прогнозите са, че през първото и второто тримесечие на тази година със сигурност ще има спад. Очакваната рецесия в Европа неминуемо ще се отрази и на България. Възстановяване в икономически аспект можем да очакваме едва през третото и четвъртото тримесечие, като през тази и следващата година, ще понесем последствията от кризата, при положение, че пикът на заболеваемостта е през април и май т. г. Колкото по-дълго продължи тази карантина, толкова по-дълго време ще имаме проблеми в икономиката “ обясни Данаилов.
Експертът посочва, че най-засегнати в момента са туризма и транспорта, които отговарят за около 330-340 хиляди заети лица. Тези два сектора общо отговарят за около 20% от брутния вътрешен продукт /БВП/ на страната. Поради създалата се ситуация вече тече отказване на резервации и неизпълнение на транспортни услуги заради затворени магазини.
Сред засегнатите сектори е и културата, където са заети около 24-25 хил. творци, които отговарят за от 1% до 2% от БВП.
„Всичко е свързано помежду си. Това не е икономиката на 19 в., където всеки сектор е сам за себе си и няма взаимовръзка между другите сектори на икономиката. В момента проблем в един сектор се проявява веднага в някои от другите“, пояснява финансистът.
Недвижимите имоти ще е третият сектор, който ще бъде засегнат от кризата с коронавируса. От гледна точка на сигурност хората няма да се впуснат да купуват жилища. Приносът на този сектор за БВП е около 10%. Сумарно туризмът, транспортът и недвижимите имоти обхващат над 1/3 от БВП, който ще бъде директно засегнат от това, че се затварят граници, търговски обекти, както и от въведеното ограничение на пътуванията. Налагането на забрана за полети ще се отрази на авиационния бизнес, който е подсектор на туризма, пояснява експертът.
„За съжаление Европейският съюз, поради липсата на реформи от последната криза, така наречената голяма рецесия през 2008-2009 г., не взе нужните мерки. Европа се оказа най-бюрократичното място за правене бизнес в целия свят, затова ръстът на БВП в Европейския съюз е най-ниския от всяка една друга точка на света, погледнато глобално. Ако досега действаха възможностите на паричната политика т. е. Европейската централна банка даваше пари, изкупуваше облигации, което намаляваше лихвите, то лихвите вече са отрицателни“, изтъкна Данаилов.
Днес изкупуването на облигации е почти изчерпано, в такъв случай остават възможностите на фискалната политика – харченето на държавни пари, уточнява Данаилов и допълва, че много от европейските страни са задлъжнели, което ги поставя в невъзможност отново да вкарват пари, които да харчат.
„Италия има близо 2 и половина трилиона евро дълг, който е между 135% -140% от брутния им вътрешен продукт, а този на Гърция е между 330-340 млрд. евро. Ако тези държави изпаднат в затруднение да обслужват дълговете си, което вече се усети с увеличаването на почти 1% на лихвата по държавните им дългове, и, ако този ефект не бъде контролиран от Европейската централна банка и доведе до затруднение в обслужването на дълговете, то това ще се усети и у нас като част от Европейския съюз“, смята финансистът.
По думите му Европейският солидарен фонд не би могъл да помогне на Италия, тъй като е крайно недостатъчен.
С намаляване на икономическата активност, прекият ефект в България от коронавируса ще е да се повиши значително безработицата, като държавата може да преодолее това използвайки фискалната възможност, тъй като брутният вътрешен продукт в България основно се движи от вътрешна консумация.
„За първите два месеца Министерството на финансите каза, че има излишък от 1,5 млрд лв. във фискалния резерв и заем в размер на 800 млн. лв. т. е. това са средства, които може да се инвестират в икономиката. Спасение може да се търси и в гласуването на конкретни единични мерки за стимулиране или за отлагане на определени плащания към държавата. Задълженията ни не са толкова големи и, ако държавата влее пари в икономиката, като използва предвидените 6-7 млрд. лв. капиталови разходи., това би дало глътка въздух, тъй като държавата не може да влияе на банките и да изиска от тях да намалят лихвите по заемите си“, посочи като правилен ход Данаилов.
shumenonline.bg
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!