Всички заедно ли? Вижте какво публикува на стената си Жани Иванова от град Шумен.
Публикуваме текста без редакторска намеса:
„Животът на вашите, на нашите, на моите родители, зависи от това, поне веднъж в живота си да спазим правилата всички заедно.“… Тези думи наистина ме провокираха, но не за друго, а за да ви разкажа преживяванията си от последните два дни. Майка ми след сериозни проблеми със сърцето придружени с гърчове ѝ се наложи да постъпи вчера в болница. Спазвайки всички изисквания с маски, със шишнце спирт в чантата, с ръкавици влязохме в шуменската болница, за разлика от хората, които ни посрещаха там…
Трудно открихме кабинета за прием защо на табелката е изписано „Хирургичен кабенет“, но това беше бял кахър, седнахме на металните седалки да си чакаме реда. Часът беше 13:25….Докато чакахме разбрахме, че детенцето до нас е изпратено от личен лекар със съмнение за бронхит пневмония, един дядо с пневмония, имаше още около 10 човека, които вече спрях да слушам…майка ми е на 76 години, не ме питайте какви мисли ми минаха през главата…Към 14:30 ч. успях да пробутам направлението с личната карта на майка ми, предреждайки доста хора от чакащите…и зачакахме, към 15:30 ч. дойде може би лекар, не знам, беше доста любезна, направи ни кратка анкета и пак зачакахме, после правихме кардиограма, въпреки, че имахме правена от преди час, после ренген, въпреки, че имаше направен от предния ден, после пак седнахме да чакаме… В 15:45 ч. майка ми направи отново гърч, втори за деня…хукнах по кабинетите да викам някой да излезе, разтичаха се и ни преместиха в „спешно“ сложихме майка ми да легне на легло, няма да коментирам чистота на възглавницата, приемам го, все пак това е „спешно“ там се спасяват животи.
Веднага дойдоха сестри да ѝ вземат кръв, дойде невролог защото имаше съмнение за втори инсул, дойде кардиолог….и после отново зачакахме. На съседното легло седеше човек, който чакаше лекар за консулт, видимо притеснен, че от 11 ч, а вече беше 16 ч., никой не му обръщаше внимание, човека припаднал, докарали го с линейка, разказваше колколко бързо са реагирали, но до там..оказа се, че е дядо на приятел и имаше същите проблеми като на майка ми…вече нямах думи, но все пак към 17 ч. прегледаха и него. Докато човека чакаше да му махнат абоката, майка ми получи трети гърч, той скочи извика лекар. Лекарят дойде бързо беше млад, доста съпричастен и компетентен, овладяхме гърча и пак зачакахме.. към 17:40 ч. вече се качвахме към 9-ти етаж, не можех да повярвам, че се случва…горе ни посрещнаха любезно, направиха отново кардиограма на мама и ни насочиха към стаята…
Вече не обръщах внимание на мръсният и изцапан под, ще ви спестя с какво беше изцапан…. Не обърнах внимание и на сестрата, която изтърва на пода иглата за системата, но не я смени…спрях да обръщам внимание, просто исках само да помогнат на майка ми, не ми се преживяваше четвърти гърч… Познавам толкова много лекари и сестри, които работят в Шуменската болница, всички те са прекрасни специалисти и добри хора…съжалявам, че им се налага да работят при такива нечовешки условия. сигурно и на тях им е трудно да ни лекуват така, но го правят…мога само да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ, но на тях не на оня генерал, и не на ония хора от оня щаб, те явно живеят в друга България…Днес нямаше как да си сложа и аз на снимката, че ще си стоя в къщи, защото трябваше да занеса храна на майка си в болницата, там хранят само диабетиците. Отидох по нищо не личеше на входа и по коридорите на болницата, че сме в „извънаредно положение“….хора без маски, на горе и надолу по асансьорите, по стъпалата, пред приемните кабинети…качих се до отделението и предадох торбичката с храна на санитарката, можеше да отида и до стаята, ако реша, никой нямаше да ме види…
Вчера докато чакахме за прием, цял следобед слагаха до приемните кабинети подвижни бариери, като от онези в магазините. Днес едната на която пише стоп, беше трайно отворена и подпряна с нещо, вчера докато ги гледах си мислех на ум… ето така се прави, бързо реагират и се подготвят за извънаредното положение…днес просто бях разочарована, но това си е мой проблем…та стига с тази паника, стига сте приказвали, там разни генерали и щабове…аз няма как да си стоя у дома, утре пак ще ходя да нося храна на майка си в болницата, понеделник и вторник също…няма как да я оставя гладна, стига ѝ, че трябва да я лекуват в тази мизерия…
Не разбрах и какво ще „правим заедно“… положението е сериозно и с приказки не става, не става и със съвест, та какво от това, че ние бяхме с маски и дезинфекцирани от главата до петите, след пет часа в чакане, маската ми беше станала черна, не си носех друга мислех, че до час, два ще се прибера….та #корона вирус, та #извънаредно положение, та #нямам думи, за това се извинявам, ако написаното ви се стори объркано или пък има правописни грешки, та #не ми пука от приказките на разни генерали…
П.П…. и докато чакахме седнали всички… и болните и придружителите на металните седалки, никой нито веднъж не дойде да ги почисти, аз го направих, но това пак си е мой проблем….та #стойте си в къщи…или пък #правете нещо си заедно…
https://www.facebook.com/Samo.za.Istinski.Balgari/photos/a.160667987437022/1391157474388061/?type=3&theater
Сега да Ви попитаме от името на Жани Иванова – Всички заедно ли?
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
