Местен референдум „за“ или „против“ строежа на екологичен завод за пелети от боклук поискаха жителите на шуменския квартал „Дивдядово“. Това стана снощи на организирана среща в читалището на квартала, на която дивдядовчани изразиха недоволството си от намерението на немски инвеститори да вдигнат завод за преработка на боклук в квартала им.

Теренът от 70 декара вече е закупен, а продадената земя се оказа собственост на училищното настоятелство към училището в Дивдядово. Присъстващите около 100 души в залата поискаха обяснение от директора на училището в Дивдядово и председател на съвета на настоятелите към училищното настоятелство Стефан Баев, как се е стигнало до до продажбата на училищната земя и каква е продажната цена.

„Никой не е водил разговори с нас, че на този терен ще се строи завод. Когато тръгнахме да продаваме земята го направихме чисто прагматчески и в полза на училището“, уверяваше ги Баев.

„Ако този завод стане факт, хората ще си тръгнат от квартала. Никой млад човек, купил си къща тук, не иска да му построят завод в задния двор и да диша пушеци“, каза един от присъстващите.

Пред дивдядовчани Баев обясни, че на общо събрание през 2014 г. съветът на училищното настоятелство взел решение да предложи земята за продан, тъй като точно тези 70 декара, от общо 200 декара земя собственост на училището, били необработваеми и за близо 25 години не им донесли и лев приходи. По думите му договорената цена била 1140 лв. на декар, а земята била продадена за 80 хил. лв., като сделката не била финализирана.

От нотариалния акт става ясно, че сделката е изповядана на 11 декември 2019 г., за сумата от 80 хил. лв. При подписването на предварителния договор /16 октовмри 2019 г./ за покупко-продажба на земята училищното настоятелство, представлявано от Стефан Баев, е получило капаро в размер на 10 000 лв. В документа е посочено, че остатъка от 70 хил. лв. ще бъде платен отложено, след приключване на процедурата по смяна на статута на земята, която трябва да от земеделска да стане урбанизирана – пригодна за промишлено строителство. Посоченият краен срок е датата 16 октомври 2020 г., като срокът може да бъде удължен. За да обезпечи дължимата сума от 70 хил. лв. купувачът вече е ипотекирал земята.

Хората негодуваха от това, че никой не се бил допитал до тях и никой не ги инфомирал за намерението на инвеститорите. Те поискаха обществено обсъждане, на което да получат повече информация какво предстои да се случи в квартала им, както и да им бъде обяснена технологията на изгаряне. Други категорично поиска сдлеката за покупко продажба да бъде прекратена.

Въпреки уверението на Баев, че не дължат неустойка при нефинализиране на сделката от документа става ясно, че такава ще бъде дължима при следните условия:

Ако купувачът бъде съдебно отстранен от недвижимия имот, както и в случай на унищожаване или прогласяване нищожността на настоящия договор, както и при установяване на съдебен ред на права на трети лица върху имота, продавачът дължи връщане на платената продажна цена, сторените по наториалното изповядване на сделката разноски, както и стойността на извършените в имота след продажбата подобрения, стойността на всички разноски сторени в изпълнение на настоящия договор.

„Когато говорих с кмета ми обясни, че Европейските изисквания били такива – на местата, където има сметища да се изграждат такива инсталации за преработка на отпадъци, които били екопогични и даже нямали комини. А ние сме били облагодетелствани, защото инвеститорите случайно попаднали на преводачка, чийто мъж работел в общината и заради това късметът бил наш. Иначе можело други да излязат късметлиите, Търговище например“, разказа пред съквърталците си Васил Василев.

„Имам уверението на кмета Любомир Христов, че до две седмици инвеститорите ще дойдат в Шумен и, в посочените ден, час и място, хората, които желаят, ще могат да зададат въпросите си към тях“, обясни пред съкварталците си Силвия Кирилова, главен специалист на квартал „Дивдядово“.

В края на събранието жителите на шуменския квартал стигнаха до решението да създадат инициативен комитет, който да направи проучване как е бил продаден терена, да проведе разговори с представители на община Шумен и РИСОВ, и на следващото събрание да информират дивдядовската общественост.

Изборът за състава на инициативния комитет ще се проведе другата седмица в сряда. Сред 7-те кандидати да влязат в комитета са лица от протестите, кандидат за кмет на Шумен и хора, които представиха себе си като обикновени жители на квартала.

За заводът се заговри през септември миналата година, когато адвокат Веселин Пенчев от групата на БСП поиска информация от кмета на Шумен Любомир Христов за намерението на немските инвеститори. Тогава Пенчев настоя да получи отговор на въпроса сзащо се стартира строеж на завод без обществено обсъждане. В отговор кметът увери, че инвеститорът ще спази изискванията на Закона за опазване на околната среда. Темата била обсъждана от Регионалното сдружение за управление на отпадъците, в което членуват 10-те общини от Шуменско. Тогава всички кметове изразили съгласие.

Според предложението, направено от германския инвеститор, Общината няма да плаща за преработката на отпадъците в следващите 20 години.

От търговския регистър става ясно, че собсвтеници в дружеството „Състейнабъл енерджи палет плант пропърти мениджмънт Шумен ООД са един българин – Велин Дракалиев професор в Бургаския свободен университет, австриецът Михаел Кабурек и немецът  Клаус Вагенбренер. Фирмата е регистрирана миналата година със скромния капитал от 1 000 лв. Чуждестранните инвеститори имали 40 подобни инсталации в света.

Планирането време за изграждането на предприятието е година и четири месеца. Осем месеца за самата сграда на завода за пелети и още осем за мощностите за когенерация. Очакваната инвестицията ще е в размер на 58 милиона евро.

Технологията за производството на пелетите била напълно безотпадъчна и безвредна за околната среда. Очаква се заводът да разкрие нови 35 работни места, като за повечето от тях ще се изисква завършено професионално образование. По предварителна информация в него годишно ще се преработват 100 хиляди тона битови отпадъци, които ще се превръщат в пелети. Също така щели да се произвежда електроенергия и топлоенергия.

Заедно с боклука от депото край квартал „Дивдядово” предприятието ще използва и утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води, строителни и медицински отпадъци, листна и растителна маса от паркове и градини.

Използваната технология за преработката на отпадъците не изисквала тяхното разделно събиране. Сортирането им щяло да става на поточните линии в завода. От процеса на преработване единствен отпадък ще бъде пепел, която можело да се използва при производството на цимент.

shumenonline.bg

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!