Велики четвъртък е – най-важният ден от Страстната седмица. На този ден християните си припомнят Тайната вечеря, молитвата на Христос в Гетсиманската градина и предателството на Юда.

Пасхалната вечеря – последната преди разпятието, започва с ритуален жест – Христос измива краката на апостолите с думите “Не дойдох да ми служат, а да послужа“. Според евангелския разказ по време на вечерята Исус раздал на учениците си хляб и вино – неговото тяло и кръв, като така установил тайнството причастие: „И когато ядяха, Исус взе хляба и като благослови, преломи го и раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте – това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове“ (Евангелие от Матей, 26:28).

По време на Тайната вечеря Исус казал на учениците си, че ще бъде предаден. През нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето му. На Велики четвъртък смъртната му присъда е произнесена. Тя е потвърдена от прокуратора на римската провинция Юдея Пилат Понтийски, който от страх да не предизвика бунт не смее да я отмени, но публично си измива ръцете като знак, че не е виновен за решението на Синедриона да осъди на смърт невинен. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания е началото на следния ден (след залез), Христос е разпнат.

На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Извършва се маслосвет, при който всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

На Велики четвъртък се боядисват великденските яйца, както и през Велика събота преди празника. У нас по традиция днес се замесват и козунаците за Великден.

По традиция първото яйце се боядисва в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази, за да носи късмет.

Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничното богослужение, което продължава след полунощ, или на другия ден. Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от вкуса на всяка домакиня.

От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са се боядисвали само в червено.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага червено яйце. Смята се, че в България козунакът е „дошъл“ в периода 1915-1920 година.

shumenonline.bg

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!