Днес православната църква празнува днес Богоявление – Йордановден, който е третият по значимост християнски празник през годината. Той е един от дванайсетте Господски и Богородични празници, известен с имената Кръщение Господне, Богоявление или Йордановден.

Според библейската легенда на този ден Исус Христос е кръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“. Оттук идва и названието на празника – Богоявление.

Празникът Богоявление е свързан с тайнството на водоосвещението, което според Църквата ще очисти човешките грехове. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи.

След обредното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празничната черковна служба, свещеникът хвърля в нея Светия кръст. Въпреки обичайния за този сезон студ млади мъже скачат във водата и изваждат кръста от нея. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек, свещеникът поръсва хората за здраве. Според поверието, ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът – здрав. Богоявление се смята още за ден на светлината и просвещението.

Широко разпространено е поверието, че в полунощ срещу Йордановден небето се отваря, всичко светва, а животните проговарят с човешки гласове. Щом някой види отварянето на небето (стига да е праведен), ще се изпълни всяко негово желание.

Йордановден се смята за последен от периода на т. нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

Имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.

shumenonline.bg

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!