В деня на българската археология 14 февруари реновираната зала „Съкровищница“ на Археологически музей „Велики Преслав“ Преславското златно съкровище отново ще посрещне гости, туристи, учени и любители. След година на реставрация в град Майнц (Германия) и забележителни гастроли в музея „Лувър“ (Франция) и Национален археологически институт с музей при БАН (София), гостите на Великопреславския музей ще могат да се насладят на изящните накити от царския двор.

Повече от 40 години след откриването на съкровището, проведените реставрационно-консервационни дейности и научни анализи в Научно-изследователския институт по археология в гр. Майнц хвърлиха нова светлина върху техниките на изработка, състава на използваните метали и скъпоценни камъни в накитите. При проведените анализи учените са използвали единствено недеструктивни методи на изследване, целящи максималното съхранение на предметите.

Резултатите от тях показват, че за изработването на накитите от Преславското златно съкровище не е използвано стъкло, освен за клетъчния емайл в различни цветове, разделени от тънки златни ивици. Новите изследвания показват, че скъпоценните камъните, за които се смяташе, че са аметисти, всъщност са светли рубини и гранати, а планинските кристали по двустранната огърлица – флуорити, използвани от византийските златари, непознати досега в други техни изделия.
Изследванията на скъпоценните камъни и материали показват високи технически познания при работата със сребърни и златни сплави и иновативни подходи при изработката на накитите.
Гамата от благородни метали показва, че съкровището е много по-ценно, отколкото досега се е смятало.
А коя е втората огърлица от съкровището посетителите на Археологически музей „Велики Преслав“ ще могат да открият през целия туристически сезон 2020 г.

shumenonline.bg

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!