BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Девташлари край село Златна нива

Девташлари край село Златна нива
Доказателство за съществуването на населено място на територията на Златна нива са намерените надгробни паметници от старобългарското гробище от 9 и 10 век в местността „Машатлък”.

Намерени са останките от каменен калдъръм, вероятно търговски път от римско време и няколко ранно средновековни български архитектурни детайла, от които най-забележителен е мраморния капител с растителни орнаменти, намиращ се днес в резервата Плиска. В землището на селото са запазени мегалитни паметници – „девташлар”. Първоначално селото се е намирало в местността „Юртлук” на 1.5 км източно от днешното и северно от шосето за Плиска.

На изток то е стигало до Върбянската река.Носело е името Салман. На север са били християнските гробища, останки от които се открити при селскостопанска работа през 60-те години на 20 в.. На юг са се намирали мюсюлманските гробища. И до днес местността носи името „Салман мезара”. В миналото населението е било християнско, но по късно чрез асимилаторската политика водена от османската империя, преобладава мюсюлманското население. През 1773-1774 г. селото е било опожарено. Една част от жителите се заселват в местността „Текер”, което означава „единствено място, неповторимо място” където се образува новото село наречено Текер. То бързо се развило и разрастанало.На юг от землището му се намирало малко езеро.В периода между 1870-1880 г. каптирали водата, отвели я и направили и до днес съществуващата голяма каменна чешма с 12 корита.

През 1828-1830 г. при обсадата на шуменската крепост селото отново е опожарено. Жителите му избягали в Балкана, където след тежка епидемии и мизерия повечето хора измират. След уталожването на положението останалите живи се завръщат и започват да строят жилища на около 500 метра по на югоизток, където се намира сега. След Кримската война в селото се заселват татари. Строят в покрайнините къщи,които образуват дъга, която го обгражда. Къщите им били ниски, с две-три стаи, в които се влиза една в друга.

Построяват си и джамия. Идвайки тук татарите заварват няколко турски къщи, които с течение на времето се увеличават. Турците са били с добро финансово състояние. Повечето от тях са имали доста глави добитък, който е бил източник на добрите им доходи.В близост до чешмата строят още една джамия – турска.

След Освобождението тук се заселват и първите българи, купуват много декари земя и се занимават с отглеждането на животни. До 1950 следва интензивно заселване с българско население от всички крайща на страната. Името Златна нива селото получава през 1934 г. при управлението на Кимон Георгиев.

Източник: shumenski-krai.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

НОВИНИ ПО РЕГИОНИ

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!