Да си спомним за Краси
Днес Краси Крумов щеше да „отчете“ 32 години в журналистиката. И може би пред името му вече щеше да стои титлата „доктор“. Господ обаче имаше други планове за него и го прибра при себе си. За нас, които сме от началото на журналистическата му дейност с него, остават спомените и кратките размисли, бележки и разкази за случки, които той описваше с невероятна експресивност във Facebook. Да си спомним за Краси с един кратък негов текст, където сбито и ясно очертава началото на 30-годишния си стаж само в 30 реда. Датата на публикацията му е 04.01.2019
„На 4 януари преди 30 години започна пътят ми в журналистиката. Назначиха ме за репортер в “Шуменски вести”, Добромир Радушев и Тихомир Димков ме взеха по препоръка на Добринка Русева и Митко Чакъров. През декември 1992 бях написал няколко текста за вестника. На мен, на 26 години, ми беше интересно и не се замислях. У дома беше голяма драма, майка ми не можеше да надмогне кахъра си как ще си оставя сигурната държавна работа на учител в село Черна, за да отида в частен вестник. Насърчи ме тогавашният лектор по полски език в Шумен д-р Фрачишек Нецкула, царство му небесно, много хубав човек, който ми каза, помня и до днес: “Журналистиката е такава машина, че ако ставате, ще ви захапе и няма да ви изпусне, както и, ако не ставате, ще ви изплюе и ще ви забрави”. Донесе ми от Полша истински диктофон Philips с маркер за звука и доста екстри за онова време. После ми даваше разни практични съвети за по-често използване на нов абзац за добра визуализация на текста върху вестникарската страница, за заглавията. Тонка Петрова кореспондент на в-к “Дума” пък, мир на душата й, ни свеждаше като се видим на кафе, на нас, репортерите от тайфата, новата мода и новите тенденции в писането във вестника на Продев. Видях Димана Дойчинова писала вчера за свободата на младите репортери от началото на Телеграф – напълно я разбирам, никой не се намесваше в това, което правех. Малко изкарах в “Шуменски вести”, около 6 месеца, не сме се карали с издателя, но не сме си тръгнали и нормално, защото напуснахме накуп 5-6 души за да направим нов вестник. И на практика с издателя, бизнесмена Деян Касабов, не поддържахме отношения. Един ден, преди няколко години, минавам зад кино “Херсон” някой ми вика от балкона на съседния блок: “Г-н Крумов. Може ли за малко? Да ви покажа нещо.” Покани ме, качих се, донесе грижливо подвързани всички броеве на “Шуменски вести” по времето, когато работех в него. “Г-н Крумов, вижте каква журналистика е имало, какви неща сме писали, каква смелост сте проявявали. Някъде има ли го това сега?” Изненада ме, че си пазеше толкова грижовно старите броеве. На първата снимка – Добри Радушев раздаде за новата 1993 година на всички по един луксозен тефтер-азбучник, пазя го и до днес с несъществуващи вече телефонни номера. Въобще, Добри беше по онова време големееща се бивша радиолегенда, вече началник, но пък беше много добър организатор и с много контакти в бележника си. Като ми потрябваше телефон – знаех, че при него ще го намеря. На втората снимка съм с част от екипа на “Шуменски вести” по време на големия сняг на 8 март 1993 година, когато Добринка изкара цяла нощ в преспите между Шумен и Разград с новия брой на вестника. На третата снимка малко ме бият. На четвъртата /б.р. в началото на текста/ съм вече телевизионен водещ. На петата с покойната и спомената по-горе Тонка Петрова гостуваме в Дарик Радио.
Хубави спомени. Та така – 30 години, почти 24 от тях преминаха в една редакция. Дали бих избрал отново този път – да, без колебание.“
На 5 септември 2023 г. Краси пое по друг път – към звездите. И вероятно там с Тонка Петрова, с Ростислава Тодорова – Енчева и други наши колеги и приятели отново бистрят политиката.
А почеркът тука е на Velmira Stefanova, която излиза в отпуска и ми прехвърля неща от нейния ресор, които да следя. Ама на 15 юли точно аз напуснах. К.К.
Материалът Да си спомним за Краси е публикуван за пръв път на SHMOKO.BG.
