BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

„Горите на Североизтока“ по програма LIFE

Заради промените в климата и глобалното затопляне до 2100 г. част от дървесните видове, типични за Североизточна България, се очаква да отстъпят мястото си на други, които по-добре се адаптират към засушаването и високите температури. Това сочат данните от климатичния и биоклиматичен анализ, направен от експертен екип, като част от проекта „Горите на Североизтока“ LIFE 19 NAT/BG/001133-LIFE IASHAB.

С данните и заключенията на анализа бяха запознати представители на Лесотехнически университет, Изпълнителна агенция по горите, РИОСВ – Варна, учени от Земеделския институт в Генерал Тошево, лесовъди, земеделски производители и др.

„Горите на Североизтока“ е най-големият проект по програма LIFE, изпълняван от СИДП ДП. Целта му е да бъдат реконструирани насаждения от инвазивни видове, които са в лошо състояние, а на тяхно място да се извърши залесяване с типични за района широколистни фиданки, които ще бъдат по-устойчиви на прогнозираните климатични промени. Новите гори ще допринесат за смекчаване на негативните ефекти от климатичните промени, опазване на флората и фауната в равнинните екосистеми и не на последно място – за повишаване добивите на земеделците, защото благодарение на поясите се съхранява почвеното плодородие, а почвената влага се запазва по-дълго.
Изследването сочи, че в равнинно-хълмистия подпояс на листопадните дъбови и ксеротермни гори се очакват най-сериозни промени. Освен значимо покачване на температурите се очакват намаляване на валежите и сериозно засушаване, като в крайните североизточни части на България климатът ще се доближи до полупустинния. Биоклиматът, който ще се формира, не се среща в България сега – аналози се намират в Гърция или в районите на Кавказ и Мала Азия. Положителното е, че въпреки засилващото се степно влияние на североизток ще се запази наличието на относително влажен есенно-зимен период. Към 2100 г. се очаква постепенно отпадане на най-влаголюбивите видове – бук, източен бук, габър, зимен дъб, сребролистна липа, а на по-късен етап е възможно и отпадане на видове като благун и цер. Най-устойчиви на промяната ще бъдат сухоустойчиви видове като космат дъб, драка, мъждрян.
В хълмисто-предпланинския подпояс на смесените широколистни гори се очаква да се наблюдават сходни промени, като прогнозният биоклимат не отговаря на аналози в рамките на същия район. Най-близките аналози се наблюдават в равнинно-хълмистия подпояс по южната ни граница с Гърция и в съседните нископланински части на Гърция. Очаква се в този подпояс да се задържат малко по-дълго видовете цер и благун, като при адекватно управление ще се осигури по-плавен преход към по-сухоустойчив тип гора. В нископланински подпояс на горите от горун, бук и ела в Източна Стара Планина условията в най-голямата степен ще отговарят на досегашните условия в пояса между 400 и 700 м н.в. на южна Струмска долина. Дългосрочно, видове като източен бук, бук, габър, зимен дъб се очаква да отпаднат от растителността на този подпояс. В подпояса на заливните и крайречни гори също не се очакват големи промени.
Проектът се очаква да приключи в края на 2024 година със създаването на 2000 декара нови гори, включително полезащитни пояси.

Източник: strelabg.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

НОВИНИ ПО РЕГИОНИ

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!